Очите ми са в сляпа тъмнина
В тъмния кладенец
се удавят..
Дори кожата ми не е моята
Изгубила се е
В плен
Станала е враг
Повтаряна милиони пъти
Тайната ти връзка, дали е намерила решение
Дали има начини, пътища
Дали са скъпи, трудни
Дали да дълги, къси или тесни
Вече няма значение..
Всъщност пътищата
Не виждат твоята лъжа, не лекуват твоита рани
Всъщност пътищата
Никога не свършват..
Не се стесняват, не се разширяват
И никога не свършват
И ако съществуваш..
Откакто се помня останах дете
Нараниха сърцето ми
И само ако имаше място,
което да предлага спокойствие
Де да мойеж да коленича
И безкрайният ми път да се освети
От първия слънчев лъч до последния ми дъх
Да се изгубя в сълзата ти...