- Хайде, да се освободим от въжетата.
- Къде отиваш?
- Не мога да се измъкна.
- Пазете се!
- Време е за разплата. Прикривайте ме!
- С какво?
- Здрасти, Слим.
- Тихо, глупаци. Имаме работа.
Слушайте внимателно.
Тук на запад има крадци,
които се мислят за много добри.
Уж знаят как добитък да крадат,
но колкото и те да са добри
не могат с мен да се сравнят.
Аз не мърдам пръста си дори.
Наричат ме подлец и лукав крадец.
Но за жестокостта ми най-голяма
нямат си дори представа.
Аз пея йодел.
Ето така.
Кражба по-приятна не намирам.
Като пея йодел кравите хипнотизирам.
Не ръга, не вика,
но желаното постига
А този труд не е никак лек
за толкова едър човек.
Кравите ще потвърдят,
че моят йодел е върхът.
Започваме, момчета. Подкарваме пет хиляди глави добитък.
- Маги, госпожо Калоуей, съвземете се!
- Кравите са тъй щастливи.
Аз пея йодел.
Няма трели по-красиви.
Не използва въже, няма шанс.
Те изпадат в транс.
Той музикант е огромен и неповторим.
Кравите от мен са възхитени.
Благодарение на моя йодел.
Толкова много са пленени.