Над мен – похлупак от стъкло, въртене на звезди.
Знам, никой не ми е давал дума, че ще бъде лесно.
Говорѝ ми като дъжда, а аз ще ти повярвам.
Колко години може така, с огледалото лице в лице, да водя разговор?
Страхът чука на прозореца.
Все едно течението ме носи през сляпата нощ,
отгоре свети Марс плашещо сам,
идва за зимата на века.
Спаси ме и нека животът отначало започне да тече,
нека се запали в нас пламък, верен като куче!
Подари ми този живот отначало като обетована земя,
нека не ни дели, не, огън, ни вода, ни нощ!
Коя зодия си ти,
коя зодия съм аз
и какво ни очаква по пътя?
Бял, бял сън,
бяла, бяла градина,
с кого ще се събудя за добро?
За кого – палто с дупка,
за кого – хотел гранд,
за кого – палми, люлени от вятъра?
Коя зодия си ти,
коя зодия съм аз?
Дали ще се срещнем – това е тайна,
кой ли я знае?
Живакът падна ниско
и студът ми е хвърлил око.
За кого – шах и мат,
при кого стои стражата?
Кой ще ме предпази,
защити?
Спаси ме и нека животът отначало започне да тече с нас,
нека се запали в нас пламък, верен като куче!
Подари ми този живот отначало като обетована земя,
нека не ни делят, не, огън, ни вода, ни нощ!
Коя зодия си ти,
коя зодия съм аз
и какво ни очаква по пътя?
Бял, бял сън,
бяла, бяла градина,
с кого ще се събудя за добро?
За кого – палто с дупка,
за кого – хотел гранд,
за кого – палми, люлени от вятъра?
Коя зодия си ти,
коя зодия съм аз?
Дали ще се срещнем – това е тайна,
кой ли я знае?
Говори ми като дъжда, а аз ще ти повярвам.
Колко години може така, с огледалото лице в лице, да водя разговор?
Страхът чука на прозореца.