Ясен месец веч изгрява над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява песен нова юнашка.
През потоци, реки, бърда, нещо пълзи, застава
Дал е Юда самодива, или луда гидия?
Ней е Юда самодива, нито е луда гидия
Най е чета от юнаци, плашило за читаци.
Бързат, бързат да пристигнат преди петли в Сърмашик,
Да ги никой не угади и ги подло предаде.
Пушка пукна, ек отекна, знак се даде за борба
Бомби трещат, куршум пищи - цяла Странджа веч ечи
Тиранинът е уплашен, от геройската борба.
Нема вече плахи роби, има горди юнаци…
Гръм, куршуми, гръм отново! Скъпа кръв порой тече,
Пада Паньо, Равашола, мрат в борбата синове.
О, Сърмашик, село славно, от юнашката борба,
О, Сърмашик, знаме ново на тракийската свобода.