Беше само вероятност, отиде се и тя.
Съвсем си загубих ума,
но и така очите ми горят по теб и никой друг.
В душата ти покой е вече, въпроси никой няма да задава.
Само споменът за нас сега заключен стои във кутии.
Нека времето да изцели,
преди със глас да изкрещи,
плачещата тихо в мен,
останала след твоята ярост ... кървяща моя рана.
Нека вече се събудя от този скръбен сън.