Кой знае, кои станахме?
Знаейки, виждайки,
кое е това което премълчаваме и бягаме?
Което ни държи без да мислим.
Вече не можем да заспим.
Говорене без думи, поздравяване без докосване,
какво е това за нас?
И отново разрязана с ланцет*,
после увита, за да мине,
но все още раната в мен кърви.
Колко нощи сме с гръб един към друг,
освен нас, всичко друго е наред.
Ти ли, аз ли, кой е по-смел за да се разделим.