Yalnızlık Senfonisi [Bulgarian translation]

Разбрах, че няма край самотата.

Всеки ден тя става по - голяма.

Винаги ли е било така ? Не знам.

Сякаш плач на непомилвано дете

Всеки човек свиква, свиква с времето.

Да бъде пречупван и нараняван.

Защото е естествено, ще се срутва, ще се срутва

И отново ще се изправи на крака.

Самотата ми е устроила засада на пътя ми, чака ме.

Болката не отделя очи от мен, на пост е.

Чакам, чакам, чакам...

Хайде, нека ме връхлети, аз не се боя !

Облаците са пълни с вода.

Всеки момент ще се излеят върху нас.

Копнеж...

Аз съм насаме с отсъствието ти.

Най - накрая...