Сякаш не блести в лицето ти както преди
Не грее за теб слънцето
Не ти идва отвътре да протегнеш ръце
Ръцете ти не могат да задържат едно сърце
Един лист, един молив, една изгоряла, изгаснала, изпушена цигара
Животът ти е това
Разглобен, разхвърлян, пречупен, разпилян винаги на парчета
Краят на пътя е това
Самотата
Намира те в малката дупка, в която си се скрил
Самотата
Вцепенява те в онова безсърдечно тяло, с което правиш любов
Самотата
В малката къща, в която си притиснат, те пронизва
Самотата убива теб
Убива мен
В епохата на самотата - деца с разбити сърца
Самотата, с нейните абаносово черни ръце
С лъжовна приспивна песен ни отглежда