Накара ме да запаля цигара.
Сутринта се събудих, стаята ми е разхвърлена.
Напил съм се и съм разхвърлил.
Нито лицето ми може да се усмихне, нито болката ми свършва.
Причината си ти любовта ми, обичам те.
Накара ме пак да запаля цигара.
Не може да се трае, не свършва тази болка.
Не мога да разбера.
Не мога да направя нещо.
След теб, виж само аз останах в света.
Не е ли е жалко, и аз съм човек.
Не е ли е грях, нали ти бях в молитвите.
Какво стана? Какво намерих?
Сърцето ми е станало на парчета.
Пробито, зашито на парчета.
Със сълзи на очите ми ме прокълна, и ме остави.
Взе ми сърцето, ти ме направи така.
За последен път ще падаш от очите ми.