Над мен е тишината,
Небето пълно с дъжд.
Дъждът минава през мен,
Но вече няма болка.
Под студения шепот на звездите
Ние изгорихме последния мост,
И всичко се срина в бездната.
Аз ще стана свободен
От зло и от добро.
Душата ми беше на острието на ножа.
Аз бих могъл да бъда с теб,
Аз бих могъл да забравя за всичко,
Аз бих могъл да те обичам,
Но това е само игра.
В шума на вятъра зад гърба си
Аз ще забравя гласа ти
И онази любов земна,
Която ни изгаряше в пръстта,
И от която аз полудявах.
В душата ми вече няма място за теб.
Аз съм свободен! Като птица в небето.
Аз съм свободен! Аз забравих какво значи страх.
Аз съм свободен! С дивия вятър наравно съм.
Аз съм свободен! Наяве, а не насън.
Над мен е тишината,
Небето пълно с огън.
Светлината минава през мен,
И аз съм свободен отново.
Аз съм свободен от любов,
От вражда и от мълва,
От предсказаната съдба
И от земните окови,
От зло и от добро.
В душата ми вече няма място за теб.
Аз съм свободен! Като птица в небето.
Аз съм свободен! Аз забравих какво значи страх.
Аз съм свободен! С дивия вятър наравно съм.
Аз съм свободен! Наяве, а не насън.