Разгадава ме лесно
един твой бегъл поглед,
дори и плътно да съм се затворил,
като здраво стиснати пръсти.
Караш едно по едно листата да разцъфват,
както ранното лято с мистериозно
и умело докосване едно,
кара първата роза да разцъфва.
Никой, дори дъждът
няма такива мънички ръце.
В очите ти има глас,
по-дълбок от всички рози.
Не ще се справи с твоята
напрегната чувствителност.
Вечността и смъртта
са във всяко дихание…