Yağmur [Bulgarian translation]

Коя беше тази жена, която ме накара да напиша тези думи?

Тези мои сълзи нощем, на които дъждът би завидил, спряха.

Би ли повярвала, че даже имам и дом, и режим сега.

И боли също, че стаите ми се просмукват с чуждо ухание.

Потушаващ ме отвътре е дъждът, възспиращ сълзите ми е дъждът.

Всяка вечер чуващ гласа ми е дъждът, спиращ ме внезапно.

Някой спеше на гърдите ми, никога не съм умирал така в живота си.

Сякаш очите ти са все върху мен. Защо? Защо?

Би ли позвънила на вратата ми, ако можеше да ме погледнеш в очите.

Щеше ли да има място за теб на възглавницата ми?

Все пак и твоето ухание беше на друг.

Ако имах сила да те забравя в момента.

Ти си няколко капки върху възглавницата ми.

Все пак и сълзите ти бяха за друг.

Кой беше този мъж, който те накара да излъжеш?

Пропиляните години по улиците, по които иначе не бих минал, свършиха.

Би ли ме прегърнала, ако ме видиш на улицата сега?

И най-много боли, че ръцете ми са просмукани от чуждо ухание.