Я кажи ми, облаче ле бяло,
отде идеш, де си ми летяло?
Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори:
„Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?
Ти кажи й, облаче ле бяло,
жив и здрав че тук си ме видяло.
И носи от мене много здраве.
Много мина, мъничко остана.
Наближава в село да се върна,
да се върна — майка да прегърна.