Аз плувах в безтегловност, търсех брега си,
водеше ме по края на пропастта след себе си образът ти.
В миналото пак толкова искам да избягам, няма път назад,
ала накъде да вървя не зная, за това си виновен.
Аз те търсех сто години, търсех те винаги.
Аз те виках през градове като никой друг.
Аз те търсех насън, търсех те наяве.
Кой ли ще ми каже за какво без теб живея?
Кой ли ще ми каже за какво без теб живея?
Да бъда с теб искам отчаяно, да стана сянка на съдбата ти,
а да изгарям на разстояние с всеки час все по-болно.
Аз те чаках, бях в рая – ти плуваше с мен,
как ли аз те обичах, зная, че не си забравил!
Аз те търсех сто години, търсех те винаги.
Аз те виках през градове като никой друг.
Аз те търсех насън, търсех те наяве.
Кой ли ще ми каже за какво без теб живея?
Кой ли ще ми каже за какво без теб живея?