Нямам полза от този живот
Не може само едната страна да държи за ръка
Значa ли изобщо нещо за теб?
Нямаш желание дори да ме доближиш
Сам съм, дори сянката ми ме напусна и си тръгна
Никой не ме разбира, не вижда кръвта ми
Ако можеше поне за малко отново да те има
Но не става, не става...
Не ми остана смелост да те погледна в лицето
Да падна на колене и да те умолявам да се върнеш обратно
Изобщо ли не се заинтересува да попиташ
Кой от нас пострада най-много от любовта
Единият си тръгва, другият остава
Това съдба ли е - едната страна винаги да е покварена
Обичащият винаги крие болка в себе си
Има ли някой, който се е засмял, след като като мен непрестанно е плакал?