Тя не знае какво е любов
познава само удари и самота.
На лицето и е отразена болка и мъка
и тя, тя...
Не познава мъжа, в който е била влюбена някога.
Страданието боли повече от всяка синина.
Тя приютява проливния дъжд в душата си
и тя, тя...
И в кухнята ти си затворник в собствения си дом,
и в кухнята ти всички дни ти минават еднообразно
където дрямката му е единственото спокойствие и хармония
А през прозорецът ти, искаш да крещиш на небето, но шептиш
за да не събудиш този, който тормози
със всеки жест душата ти.
Аз бих дал всичко
да заменя страха и с една звезда
където да живее сама без удари и шамари.
Всичко бих дал
да спра часовникът и през нощта
за да може да се наспи спокойно.
Самотна тя се губи в ада
там е топло през зимата
но предпочита хиляди пъти мечтите си
отколкото да беде с него.
И в кухнята ти си затворник в собствения си дом,
и в кухнята ти всички дни ти минават еднообразно
където дрямката му е единственото спокойствие и хармония
А през прозорецът ти, искаш да крещиш на небето, но шептиш
за да не събудиш този, който тормози
със всеки жест душата ти.
Аз бих дал всичко
да заменя страха и с една звезда
където да живее сама без удари и шамари.
Всичко бих дал
да спра часовникът и през нощта
за да може да се наспи спокойно.
Всичко бих дал аз...
да заменя страха и с една звезда
където да живее сама без удари и шамари.
Всичко бих дал
да спра часовникът и през нощта
за да може да се наспи спокойно.