Дума, ти си елемент на мисълта,
можеш да бъдеш илюзия, която изгаря,
непонятна си, щом те нарекат понятна.
Дума, ти носиш толкова много символи
и си полюсна точка в идеите,
можеш да бъдеш претоварена със смисъл, а понякога – и празна.
Дума, ти си тъй тиха и тъй нежна,
при все това имаш най-голямата сила,
която е обхванала това земно кълбо и го управлява.
Дума, ти си прошепвана и цитирана,
ти си лъчът светлина, който ни води,
диктувала си война и мир.
Дума, ти си толкова разнолика
и тъй недостижимо стара,
можеш да бъдеш гореща до нажеженост и тъй студена.
Дума, с теб се злоупотребява и заповядва,
ти си ръководила диктатори
и изкушавала цели народи.
Дума, понякога си също така и строга
и ни раняваш като удар на шпага,
понеже въздействието ти е голямо не само в доброто.
Дума, ти си тъй нежна и тъй топла,
твоят звън ни взема в своята прегръдка.
Ти си мостът, който сближава хората.
Дума, ти си мелодична, щом те пеят,
ти си сигнал, който прониква в нас.
Ти си симфонията, която никога не заглъхва.