Знам, че знаеш,
че аз знам, че ти знаеш
какво си мислим и двамата.
Знам, че знаеш,
че аз знам, че ти знаеш
какво разчитат телата ни.
Вече не мога да отрека
и вече не може да не опитам.
Мога да прочета мислите ти, невероятно е.
Накъде отиват нещата,
накъде отиват нещата,
накъде отиват нещата.
Може да използваме лексика,
за да опишем всичко, което изпитваме.
Може да използваме речник,
за да определим чувството, което знаем, че е истинско.
Но няма нужда от думи, о-о,
няма нужда от думи, о-о,
няма нужда от думи, о-о,
няма нужда, о-о, о-о, о-о-о.
Виждам, че виждаш
това, което и аз виждам,
защото погледите ни продължават да се срещат.
Прехапани устни,
езикът е като завързан,
докато мускулът в гръдния ни кош не спре да бие.
Вече не мога да отрека
и вече не може да не опитам.
Мога да прочета мислите ти, невероятно е.
Накъде отиват нещата,
накъде отиват нещата,
накъде отиват нещата.
Може да използваме лексика,
за да опишем всичко, което изпитваме.
Може да използваме речник,
за да определим чувството, което знаем, че е истинско.
Но няма нужда от думи, о-о,
няма нужда от думи, о-о,
няма нужда от думи, о-о,
няма нужда, о-о, о-о, о-о-о.
Нещата се подразбират,
подразбират се.
Може да използваме лексика,
за да опишем всичко, което изпитваме. (всичко, което изпитваме)
Може да използваме речник,
за да определим чувството, което знаем, че е истинско.
Но няма нужда от думи, о-о,
няма нужда от думи, о-о,
няма нужда от думи, о-о,
няма нужда, о-о, о-о, о-о-о.
Може да използваме лексика,
за да опишем всичко, което изпитваме.
Може да използваме речник,
за да определим чувството, което знаем, че е истинско.
Но няма нужда от думи.