Не, не мога да забравя онази нощ
или лицето ти, докато ме напускаше,
но предполагам така трябваше да се случи всичко.
Ти винаги се усмихваш, но в очите ти
мъката се четеше, да, четеше се.
Не, не мога да забравя утрешния ден,
в който аз ще мисля за моята мъка;
когато аз те имах, но те пуснах да си тръгнеш
И сега би било честно да ти кажа,
това което трябваше да знаеш.
Не мога да живея,
ако ще живея без теб!
Не мога да дам,
не мога да дам никому нищо вече.
Не мога да живея,
ако ще живея без теб!
Не мога да дам,
не мога да дам никому нищо вече.
Не, не мога да забравя онази нощ
или лицето ти, докато ме напускаше,
но предполагам така трябваше да се случи всичко.
Ти винаги се усмихваш, но в очите ти
мъката се четеше, да, четеше се.
Не мога да живея,
ако ще живея без теб!
Не мога да дам,
не мога да дам никому нищо вече.
Не мога да живея,
ако ще живея без теб!
Не мога да дам,
не мога да дам никому нищо вече.