Нощта е черна, без луна
Въздухът е плътен и в покой
Бдителите се събират
на осветения от факли самотен хълм
Чертите неясни в мъждукащата светлина
Лицата са изкривени и гротескни
Тихи и непреклонни в задушната нощ,
Тълпата се движи сякаш от демони обзета
Тихи в съвестта си, спокойни в правото си
Уверени, че пътят им е най - добрия
Праведните въстават
С очи горящи
от омраза и зложелателство
Лудите, хранени от страх и лъжи,
да бият, горят и да убиват
Казват, има непознати, които нас заплашват,
имигрантите и неверниците ни
Казват, има странност, що ни застрашава
В театрите ни и полиците с книги
Че онези, които знаят, що е най - добро за нас,
трябва да се надигнат и да ни спасят от нас самите
Бързи да съдят,
Бързи да се ядосват,
Бавни да разберат
Невежеството и предразсъдъците
и страхът вървят ръка в ръка