Нима ти мислиш, че знаеш що ад е и рай...
И различаваш ли болката от тишината синя?
А отличи ли свободата на зеленото безкрай
от мъртвото във стръка под метална релса?
И можеш ли да различиш без грешка
усмивката от лицемерната лъжа?
Разбра ли, че накараха те със насмешка
да замениш герои с дни без имена.
Ти замени зелената гора за сива пепел.
Продаде топъл въздух срещу хладен бриз.
В промяната защо видя фантомна гибел,
а във студеното удобство тъй желан ескиз.
И днес се питам ти дали си разменила
макар и дребна роля, но във война на чест
срещу централна, скучна, главна роля,
но във обшит със златни надписи кафез.
А днес толкова искам тук ти да бъдеш,
душите изгубени във кръг се въртят
години безсилно преплували в унес
подобно на риби в прозрачния съд.
Какво намерихме?
Същите стари страхове...
Как бих искал да си тук!