Аплодисметите отдавна ги няма
и сърцето ти е тежко като олово.
Всеки говори за теб,
но ти си сам.
И ти изглеждаш толкова тъжен.
Ела в ръката ми, остави ги.
Повярвай, бях където беше ти
и знам какво ти направи.
Но когато се смееш,
мога да го видя.
Виждам те.
С всичките ти цветове,
и белезите ти
зад стените.
Да, виждам те.
Не позволявай да ти казват.
Не, не позволявай да ти казват.
Ти не знаеш,
колко си красива?
Виждам гордостта и гнева ти,
голямото ти сърце и кураж.
Обичам начина ти на ходене,
и начина ти да ме виждаш.
Както полагаш главата си на една страна,
винаги виждаш как съм.
Ти знаеш където и да сме,
че аз съм твоят дом.
И това което правиш за мен,
когато се усмихваш сега,
Виждам
с всичките ти цветове,
и белезите ти
зад стените.
Да, виждам те.
Не позволявай да ти казват.
Не, не позволявай да ти казват.
Ти не знаеш,
колко си красива?
Ohhhh, ooohoooo!
Всяка част от лицето ти,
е толкова перфектна, чисто съвпадение.
Няма нищо по-красиво от теб.
Аз имам всичко което исках,
всички страхове и злато.
Аз нямам това което исках.
С всичките ти цветове,
и белезите ти,
ти не знаеш,
колко си красива?
С всичките ти цветове,
ти още не знаеш
колко си красива!
Колко си красива!
Колко си красива!