Боже мой, ти си толкова хубава.
Винаги спокойна, държиш се в ръце.1 2
Но аз не съм опитал от всичките ти гозби.
Коя си ти, когато не гледам?
Дали понякога си наливаш питие с лед?
Пързаляш ли се в коридора си по чорапи?
Когато се събличаш, оставяш ли пътечка от дрехи?
А потапяш ли се до носа във ваната си с пяна?
Боже мой, ти си толкова хубава.
Винаги спокойна, държиш се в ръце.
Но аз не съм опитал от всичките ти гозби.
Коя си ти, когато не гледам?
Искам да знам.
Искам да знам.
Искам да знам.
Дали чупиш предмети, когато се ядосаш?
Изяждаш ли кутия бонбони, когато си разстроена?
Дали си лакираш краката, защото си гризеш ноктите?
Звъниш ли на майка си, когато всичко друго се провали?
Коя си ти, когато аз не съм наоколо?
Когато вратата е заключена и са спуснати щорите?
Дали слушаш тихо любимата си музика?
А когато се чувстваш добре, дали мислиш за мен?
Искам да знам.
Искам да знам.
Искам да знам.
Боже мой, ти си толкова хубава.
Но коя си ти, когато не гледам?
1. Hold oneself together = maintain one's calmness or sanity - запазвам спокойствие и здрав разум; държа се2. (like a pair of bookends = като чифт подпорки за книги)