Знам - мислиш, че не би трябвало още да те обичам.
Или да ти го казвам.
Но и нищо да не кажа, аз все пак го чувствам -
Какъв е смисълът тогава?
Кълна се, че не искам да усложнявам живота ти
и не се опитвам да си те върна.
Аз ще потъна заедно със своя кораб.
Но няма да вдигна ръце и да се предам.
Над вратата си няма да поставя бяло знаме.
Влюбена съм и винаги ще бъда.
Знам, че оставих твърде голяма бъркотия,
за да се връщам отново.
Причиних ти само неприятности.
Ще те разбера, ако повече не искаш да говориш с мен.
Ако наистина смяташ, че между нас "всичко е свършено",
тогава разбира се, има смисъл в това.
Аз ще потъна заедно със своя кораб.
Но няма да вдигна ръце и да се предам.
Над вратата си няма да поставя бяло знаме.
Влюбена съм и винаги ще бъда.
И когато се срещнем отново -
което, знам, ще се случи,
всичко, което съм изпитвала,
отново ще се пробуди.
Но аз ще го оставя да отмине
и ще си замълча...
И ти ще решиш,
че съм те преживяла...
Аз ще потъна заедно със своя кораб.
Но няма да вдигна ръце и да се предам.
Над вратата си няма да поставя бяло знаме.
Влюбена съм и винаги ще бъда.
Аз ще потъна заедно със своя кораб.
Но няма да вдигна ръце и да се предам.
Над вратата си няма да поставя бяло знаме.
Влюбена съм и винаги ще бъда.
Аз ще потъна заедно със своя кораб.
Но няма да вдигна ръце и да се предам.
Над вратата си няма да поставя бяло знаме.
Влюбена съм и винаги ще бъда.