KYLIE MINOGUE:
Наричаха ме Дивата Роза,
Но името ми беше Елайза Дей.
Не знам защо ми викаха така,
Защото името ми беше Елайза Дей.
NICK CAVE:
От първия ден, в който я зърнах, знаех, че тя е единствената.
Тя се взираше в очите ми и се усмихваше,
А устните й бяха с цвета на розите,
Които растяха надолу по реката, кървави и диви.
KYLIE MINOGUE:
Когато той почука на вратата ми и влезе в стаята,
Моят трепет утихна в неговата силна прегръдка.
Той щеше да бъде първият ми мъж и с внимателна ръка
Той изтри сълзите, стичащи се по лицето ми.
Наричаха ме Дивата Роза,
Но името ми беше Елайза Дей.
Не знам защо ми викаха така,
Защото името ми беше Елайза Дей.
NICK CAVE:
На втория ден аз й занесох цвете.
Тя бе по-красива от всяка жена, която бях виждал.
Аз казах: „Знаеш ли къде растат дивите рози,
Така сладки, алени и свободни?”
KYLIE MINOGUE:
На втория ден той дойде с една червена роза
И каза: „Ще споделиш ли с мен своята мъка и печал?”
Аз кимнах с глава и легнах в леглото.
Той добави: „Ако ти покажа розите, ще дойдеш ли сама?”
Наричаха ме Дивата Роза,
Но името ми беше Елайза Дей.
Не знам защо ми викаха така,
Защото името ми беше Елайза Дей.
KYLIE MINOGUE:
На третия ден той ме заведе при реката.
Показа ми розите и ние се целунахме.
Последното нещо, което чух, бяха промърморени думи,
Докато той бе коленичил над мен с камък в ръка.
NICK CAVE:
В последния ден я заведох, където растат дивите рози,
Тя лежеше на брега, вятърът бе неуловим, като крадец,
Целунах я за сбогом и казах: „Красотата трябва да умре!”
Наведох се над нея и сложих роза между зъбите й.
KYLIE MINOGUE:
Наричаха ме Дивата Роза,
Но името ми беше Елайза Дей.
Не знам защо ми викаха така,
Защото името ми беше Елайза Дей.