Прости ми, Хера, не мога да остана
Той ми отряза езика, нищо не остана
Помилвай ме Боже, че той ме отхвърли
Изсмя се на греха ми, в ръцете му да бъда...
Той писа, нямам пукната пара, прати за мен
Но аз също съм прекършенa, и нечия, не ме изкушавай
Кожата ѝ е бяла и аз съм бледа като слънцето
Така свещеното свети на нещата, които правим
Така че го питах как е станал този мъж
Как се е научил да държи плод в ръце
И къде е агнеца, който ти даде име
Трябваше да тръгне, но го молих да остане
Остави ме сама, когато ми трябваше светлина
Паднах на колене и ридах за живота си
Ако той беше останал, щеше да разбереш
Ако той беше останал, никога нямаше да вземеш ръката ми
Той писа, помощ ми трябва, прати за мен
Но аз също съм прекършена, и нечия, не ме изкушавай
И къде е агнеца, който ти даде име
Трябваше да тръгне, но го молих да остане
Молих го да остане в моята студена дървена прегръдка
Молих го да остане при светлината на моя кораб
Борейки се с него, борейки се със светлината, борейки се със зората
Вълните дойдоха и го взеха от мен и към войната
Той писа, беден съм, прати за мен
Но аз също съм прекършена, и нечия, не ме изкушавай
Прости ми, Хера, не мога да остана
Той ми отряза езика, и нищо не остана
Помилвай ме Боже, че той ме отхвърли
Изсмя се на греха ми, в ръцете му да бъда...
Писа ми, беден съм, прати за мен
Но аз също съм прекършена, и нечия, не ме изкушавай
Ние пишем, това е наред, но ми липсва миризмата му
Ние говорим когато ни питат, и това ни отива
Това ни отива, това ми отива