Добре дошъл там, където времето е спряло.
Никой не напуска и никой не ще (напусне).
Пълнолуние е и никога няма да се промени,
А ние сме окачествени: “Умствено неуравновесени”
Сънувам едно и също всяка нощ:
Виждам нашата свобода пред мен.
Няма заключени врати, няма прозорци с решетки,
Ни нещо, което прави мозъка ми белязан.
Спи, приятелю, и ще видиш,
Че сънят е моята реалност.
Държат ме заключен в тази клетка,
Не виждат ли, че за това мозъкът крещи от ярост?
Санаториум, остави ме да живея!
Санаториум, просто ме остави на мира!
Внушават ми страх от това, което е там вън,
Че няма да мога да дишам на открито,
Шептят разни неща в мозъка ми,
Уверявайки ме, че съм душевноболен.
Мислят, че владеят мислите ни,
Употребата на насилие води до планове за насилие.
Дръж го вързан, така му е добре,
Даже и по-добре, можеш ли да си помислиш?
Не могат повече да ни държат затворени.
Чуй, по дяволите, ще победим!
Виждат го добре, разбират го,
Но мислят, че това ни спасява от нашия ад.
Санаториум, остави ме да живея!
Санаториум, просто ме остави на мира!
Санаториум, просто ме остави на мира!
Страх дали ще оцелеем.
Обитателите стават неспокойни.
Бунтът се усеща във въздуха.
Някой трябва да бъде убит.
Отражението ти се втренчва в теб.
“Убивай” е толкова приятна дума!
Изглежда това е единствения начин
Да излезем отново на свобода!