Аз и ти, заедно в животите си
Свещените връзки никога не ще се скъсат
Тогава защо не мога да си позволя да изричам лъжи
И да те гледам как умираш всеки ден
Връщам се обратно към времената
Когато мечтите бяха всичко, което имаше значение
Въпреки че това го казваше младежката наивност
Каза, че никога няма да ме пуснеш
Но пак бягаш в паника и гняв
В името на отчаянието
Дали беше просто пропиляно време
Можеш ли да се погледнеш
Когато се сещаш за всичко
Което остави зад себе си
Дали беше просто пропиляно време
Можеш ли да живееш със себе си
Когато се сещаш за всичко
Което остави зад себе си
Параноични илюзии те преследват
Къде е приятелят ми, когото преди познавах
Той е сам-самичък
Погребан дълбоко в леш
Търсейки своята душа
Можеш ли да ме усетиш в сърцето си
Което продължава да кърви
Защо не можеш да повярваш
Че човек не може да те обича
Чувам те да крещиш в агония
И пак бягаш в паника и гняв
В името на отчаянието
Дали беше просто пропиляно време
Можеш ли да се погледнеш
Когато се сещаш за всичко
Което остави зад себе си
Дали беше просто пропиляно време
Можеш ли да живееш със себе си
Когато се сещаш за всичко
Което остави зад себе си
Каза, че никога няма да ме пуснеш
Но пак бягаш в паника и гняв
В името на отчаянието
Дали беше просто пропиляно време
Можеш ли да се погледнеш
Когато се сещаш за всичко
Което остави зад себе си
Дали беше просто пропиляно време
Можеш ли да живееш със себе си
Когато се сещаш за всичко
Което остави зад себе си
Слънцето ще се покаже отново
Земята ще се превърне в пясък
Цветовете на Творението избледняват към сиво
А ти ще видиш как хлъзгавите ръце на времето
Ще напишат последната ти рима
И ще сложат край на един спомен
Никога не съм си мислил, че ще стигнеш
Толкова далеч, приятелю