Wasted Sunsets [Bulgarian translation]

След като денят ми отминава,

Ангелите идват в моя свят,

А тихи шепоти далеч остават,

Отнесени от вятъра в нощта…

Обувките с висок ток

В ъгъла захвърлени лежат,

На стената злато и сребро,

Окачени навяват ми тъга…

Изгубените залези безброй са,

Още един изгубвам в този път,

А всяка нощ вратата е отворена,

с надежда, че ще дойде някой друг…

Зад незаключена врата тук някой чака,

От тавана сиви кръгове се отразяват на земята,

Пукнатините по стените се разрастват в мрака

Ръката бавно се протяга, в страх от зората.

Изгубените залези безброй са,

Още един изгубвам в този път,

А всяка нощ вратата е отворена,

с надежда, че ще дойде някой друг…