След като денят ми отминава,
Ангелите идват в моя свят,
А тихи шепоти далеч остават,
Отнесени от вятъра в нощта…
Обувките с висок ток
В ъгъла захвърлени лежат,
На стената злато и сребро,
Окачени навяват ми тъга…
Изгубените залези безброй са,
Още един изгубвам в този път,
А всяка нощ вратата е отворена,
с надежда, че ще дойде някой друг…
Зад незаключена врата тук някой чака,
От тавана сиви кръгове се отразяват на земята,
Пукнатините по стените се разрастват в мрака
Ръката бавно се протяга, в страх от зората.
Изгубените залези безброй са,
Още един изгубвам в този път,
А всяка нощ вратата е отворена,
с надежда, че ще дойде някой друг…