Wasted [Bulgarian translation]

Стоеше на задната врата

и се опитваше да го направи възможно най-бързо.

Една сълза падна върху дървения под

и се разпръсна като натрошено стъкло.

Тя каза: „Понякога любовта си отива

и просто не можеш да я върнеш.

Трябва да го приемем!”

За един кратък миг

тя почти се обърна...

Но това щеше да е същото като падналите дъждовни капки

да се опитат да се върнат в облака.

Затова тя направи още една крачка и каза:

„Виждам пътя към изхода и ще тръгна по него!”

Не искам да прекарам живота си в нещастие,

чакайки да се събудя един ден и да разбера,

че съм позволила всички тези години

да се пропилеят.

Поредна чаша уиски,

но и тя не може да премахне болката.

Затова той залитва към мивката

и излива в нея чашата.

Казва си: „Време е да се държа като мъж

и да спра да живея за вчера!

Трябва да го приема!”

Защото не искам да прекарам живота си в нещастие,

чакайки да се събудя един ден и да разбера,

че съм позволил всички тези години

да се пропилеят.

Не искам да продължавам да се надявам и да пропускам

спокойствието на утрото, цвета на нощта.

Няма да си позволя да пропилявам повече времето си!

Тя продължаваше да кара,

докато луната и слънцето

се редуваха над нея.

Той се погледна в огледалото

и погледът му беше ясен

за пръв път от много време.

Хей, да!

Не искам да прекарам живота си в нещастие,

чакайки да се събудя един ден и да разбера,

че съм пропиляла всички тези години.

Не искам да продължавам да се надявам и да пропускам

спокойствието на утрото, цвета на нощта.

Няма да си позволя да пропилявам повече времето си!