Знаеш ли какво е, как въвлича тази игра?
Може би е последната червена мъгла
и трябва да бъде така – независимо дали искаш, или не.
Щом огънят достигне устните, вихърът вече те е обзел
като сладка смърт.
В цвета на кръвта е цялата тази любов,
в цвета на кръвта – върху снега през зимата.
Сърцето на нощта знае,
че уговорката с небето приключва,
вече е време.
В цвета на кръвта – две капки вино,
в цвета на кръвта – не ти си изневерила;
сякаш е най-обикновено нищо –
може би днес никой не умее да обича толкова,
колкото ти.
Той ти се кълнеше да бъде при теб, да остане вечно,
но ти донесоха с кого е спал отново.
Меката като пепел нощ вече знае – има престъпление и наказание,
прошепнал е името ти, когато му е угаснал погледът,
когато кръвта е застинала.
В цвета на кръвта е цялата тази любов,
в цвета на кръвта – върху снега през зимата.
Сърцето на нощта знае,
че уговорката с небето приключва,
вече е време.
В цвета на кръвта – две капки вино,
в цвета на кръвта – не ти си изневерила.
Кажи ми, не ти ли е малко жал
за най-прекрасната любов на света?
В цвета на кръвта е цялата тази любов,
в цвета на кръвта – върху снега през зимата.
Сърцето на нощта знае,
че уговорката с небето приключва,
вече е време.
В цвета на кръвта – две капки вино,
в цвета на кръвта – не ти си изневерила.
Адът вече знае, знае добре,
че те има.