Кой ли в моя сън изпрати
като песен да звънят
тези мелници крилати
от един далечен свят?
Те сънливо се въртяха
може би от векове
и приятели им бяха
всички земни ветрове.
Аз се питах за какво ли
на едно место̀ стоят.
Нека всяка се помоли
на ветреца като брат
и далеч да полетят
над един далечен свят.
Мои мелници, къде сте
от детинските ми дни,
на южняците невести,
на пасатите жени,
годеници вечно верни
без душа и без сърце,
търпеливи сенки черни
със протегнати ръце?
Ще отвърне ли простора
на безмълвната молба?
Колко хора, колко хора
имат вашата съдба
и мечтаят да летят
над един далечен свят…
Аз съм мелница, която
те очаква всеки ден,
а пък ти си буен вятър,
който все кръжи над мен,
който иска да раздвижи
моите клюмнали крила,
да разпръсне всички грижи
лек и бърз като стрела.
Пролет, лято, есен, зима,
ветре мой, те чакам аз,
без да има, без да има
нито миг покой за нас.
(×2):
Кой ли в моя сън изпрати
като песен да звънят
тези мелници крилати
от един далечен свят?
Аз дете съм и насън
чувам тих безкраен звън.