Встрани от сянката ми тръгвам вече.
Пред мене – пътят, заспал в мъгли.
Плахо скривам една сълза – не личи,
не личи.
Зад мене – срещата, която чаках;
пред мен – момичето, което бях.
Понесох всичко, но теб със мен – не успях,
не успях.
Все така е – в небето вятърът спи;
звездите тръгват на отчаян лов,
но вече знаеш колко малко от мен
е любов.
Зад мене – мястото, където ходех;
пред мен – момичето, което бях.
Оставих всичко; за спомен взех този смях,
този смях.
(×2):
Все така е – в небето вятърът спи;
звездите тръгват на отчаян лов.
Тревата вехне, дъждът нагоре вали
без любов.
Без любов.