На тоя свят, измъчен или чуден,
живея в спора между зной и лед,
в нещастието още да съм влюбен,
и в щастието да обичам теб.
Треперя между тишина и буря,
пътувам между залез и зора
и – ослепял – към мъката се втурвам,
осъден на бездействие – горя.
И защитавам своя ден от здрача.
И вярвам, че с молитва и протест
пак твоите очи ще ме оплачат,
видели ужас и познали чест.