В фина засада съм,
на пътя ми усойници има.
В странна вечер се намирам,
очите на пушка ме дебнат във гръб.
Не мога да достигна
твоята уличка, притиснат съм.
Не мога да погледна
изтерзаните ти очи, беглец съм аз…
Но тази нощ със сърце в ръце
щях да ти разкрия една своя тайна.
Ако ей този куршум не ме бе пронизал,
щях да те отведа.
Убий ме, не ме оставяй на тях!
Разпилей праха ми по далечни друми.
Нека се разнесе из планините нашата любов,
но спри, не плачи ти!
Тази страховита нощ
съм в една фина засада.
Докато тихичко изчезвам,
достигнах края на пътя.
Ах, не мога ръцете ти да стигна,
повален съм аз...
Не мога да съм в онези невинни мечти,
умирам!