Помня всичко сякаш беше вчера,
вторник беше и валеше.
Твоят глас дори не потреперя,
не те болеше, че с думи срина ме.
Каза, че обичаш друга, гледах те с очи на луда
и не вярвах, че се случва с мен това.
Най-жестоката присъда е далеч от теб да бъда.
Изведнъж усетих колко мразя любовта.
Припев:
Днес не плача, а разплаквам, днес живея да прецаквам.
Щом животът не е честен, аз защо да съм?
Трупове след мене има, любовта ми ги убива.
Но дали съм по-щастлива? Вярвай ми, не съм.
Всеки път, когато с други лягам,
с теб отново ги сравнявам.
Себе си единствено ранявам
и съжалявам, как съжалявам.
Каза, че обичаш друга, гледах те с очи на луда.
Дните си не си ги спомням след това.
Помня само нощи тежки с дъх на алкохолни грешки
и заканата да нямам милост в любовта.
Припев:
Днес не плача, а разплаквам, днес живея да прецаквам,
Щом животът не е честен, аз защо да съм?
Трупове след мене има, любовта ми ги убива.
Но дали съм по-щастлива? Вярвай ми, не съм.
Не, не съм, съм. Не, не съм.
Не, не съм. Вярвай ми, не съм.