Неусетно, без да бърза, тръгва кръв по мойте вени
и ме кара тази вечер да застана на колѐне,
и ме моли да забравя мойте сънища зелени,
и ме кара да захвърля постоянните проблеми.
Води ме до стола прашен, за да видя, че си тук,
до вратата ме изправя, за да чуя всеки звук,
а ръката ти въстава срещу идващия ден
и една сълза се спуска в мрака между теб и мен.
Неусетно, без да бърза, тръгва кръв по мойте вени
и пред теб аз тази вечер ще застана на колѐне,
но не искам да забравя мойте сънища зелени
и не мога да захвърля постоянните проблеми.
Водят ме до стола прашен, за да видя, че си тук,
до вратата ме изправят, за да чуя всеки звук,
а ръката ти въстава срещу идващия ден
и една сълза се спуска в мрака между теб и мен.