Ту си мил, много мил,
чак ми падаш на колене.
Ту си лош, много лош.
Какьв човек си ти?
Искам те! Мразя те!
Само как съм раздвоена.
Все на мене, все на мене не ми върви.
Живота ми е лудост, в душата ми е лудост,
за Бога, тази лудост във мене си ти.
И трябва да избягам, а само го отлагам,
защото напук всяка мисъл към тебе лети.
Твоят чар, дски чар всички сили в мен изпива,
но тьрпя, с теб вървя, не питам на кьде.
Чувствам как ще съм пак и нещастна и щастлива,
но усещам че съм жива. Обичам те!