Всичко започна през юни –
лятото ни събра
с топло оранжево слънце
и сини нощи безкрайни,
а наш'те сенки зората
сливаше бавно във една.
Заливаха вълните
нашите стъпки
и всеки път назад
изчезваше за миг
и нашата тревога,
че няма да сме двама.
Всичко започна през юни
с много череши и смях.
С ласки солени морето
постла пътека, но не видяхме
как следите изчезват,
чезнат бавно там, след нас.
Мечтахме двама с теб
до болка близо.
Изгарях в твоя свят,
забравила дори
че има и раздяла,
която носи сълзи.
Лятото бързо отмина,
жълта дойде есента –
с мъртви листа като спомен
тя ни засипа, откъсна
нашите длани, устремени
да търсят нова светлина.
Всичко започна през юни
с много череши и смях.
С ласки солени морето
постла пътека, но не видяхме
как следите изчезват,
чезнат бавно там, след нас.
Лято, спри!
Море, ела със нас!
Слънце, изгаряй ни с пръсти!
Луна, заливай ни със обич!
Не си отивайте,
не ни ограбвайте,
не ни отнемайте любовта!