Всичко, всичко е било случайно:
всички бели или черни нощи,
всички срещи – явни или тайни,
всички обвинения и прошки;
часове, от слънце уморени,
мигове, погълнати от страсти,
мисъл, че си мислела за мене,
щастие, което е нещастие…
Всеки сам отровата си взима.
Вярвах. И обичах. И нехаех.
Но че за това ще се презирам –
вярвай ми! – наистина не знаех.