Ти си тръгваш, аз не питам
щастието срещна ли преди.
Времето открадна бързо
думите, изречени от нас.
И сега над нас изгряват
старите изгаснали звезди.
Нямаме дори представа
кой е този толкоз хубав час.
Но кажи как живя,
без да имаш искреност, приятелство и зов,
без мечти, без слова,
без дъха на първата любов.
Две съдби във една
сливат се, дори да има зима между тях,
щом цъфти пролетта
и вали в ръцете вишнев прах.
Гледам те, дори не вярвам,
може би е нужно да мълча.
С думи се убива всичко,
мога да убия любовта.
Казват, че дори угасва
на очите влюбени лъча
и по старите пътеки
не растат изсъхнали цветя.
Но кажи как живя,
без да имаш искреност, приятелство и зов,
без мечти, без слова,
без дъха на първата любов.
Две съдби във една
сливат се, дори да има зима между тях,
щом цъфти пролетта
и вали в ръцете вишнев прах.
Ти се връщаш като пролет,
може би лъжовно е това.
Пада сняг и се стопява,
духат топли южни ветрове.
Нека любовта е чиста
като сняг без глас и без слова,
а пък всичко се повтаря –
всеки знае туй от векове.
Но кажи как живя,
без да имаш искреност, приятелство и зов,
без мечти, без слова,
без дъха на първата любов.
Две съдби във една
сливат се, дори да има зима между тях,
щом цъфти пролетта
и вали в ръцете вишнев прах.