Белослава:
Отново ден
отлита в плен
на твоите прегръдки
и няма как
да бъда там,
където ти не си.
Заедно:
Времето за мен си ти –
лети и пита да не би
изплъзнала се е нощта,
пропуснали сме чудеса.
Времето за мен си ти
и няма часове и дни.
Сърцето ми със теб тупти
и спира там, щом твоето заспи.
Белослава: Отново нощ;
заспивам в теб,
Вензи: заспиваш в мен,
Белослава: сънувам във съня ти
и няма как
да бъда там,
където ти не си.
Заедно:
Времето за мен си ти –
лети и пита да не би
изплъзнала се е нощта,
пропуснали сме чудеса.
Времето за мен си ти
и няма часове и дни.
Сърцето ми със теб тупти
и спира там, щом твоето заспи.
Вензи:
Хей, времето за мен си ти
и не пита, и не мисли, а само следи
колко много пъти сме се срещали преди –
където бил съм аз, там била си и ти.
Когато времето във мен върви,
оставам там, знам, където съм сам,
сърцето спира в ритъм да тупти;
умът ми не побира този свят неразбран.
Със времето ще променя света –
всяка лоша дума със любов ще сменя;
от нищото за теб ще набера цветя,
само да знам,
че отново ще се видим пак там,
и двамата ще станем изгрева.
Отново ще се видим пак там
и времето ще потвърди това.
Заедно:
Времето за мен си ти –
лети и пита да не би
изплъзнала се е нощта,
пропуснали сме чудеса.
Времето за мен си ти
и няма часове и дни.
Сърцето ми със теб тупти
и спира там, щом твоето заспи.
Времето за мен си ти –
лети и пита да не би
изплъзнала се е нощта,
пропуснали сме любовта.
Времето за мен си ти
и няма часове и дни.
Сърцето ми със теб тупти
и спира там, щом твоето заспи.
Времето за мен си ти –
лети и пита да не би
изплъзнала се е нощта,
пропуснали сме чудеса.
Времето за мен си ти
и няма часове и дни.
Сърцето ми със теб тупти
и спира там, щом твоето заспи.