Връщаш се пак при мен сега,
както се връща закъснял снега
в пролетта.
Времето бързо ни разкри,
че се завръщаш, без да си
разбрал любовта.
Скитал си бездомен дълго по света,
сам напразно си очаквал радостта.
Мислил си, че лесно все така
ще намираш кът на топлота,
вяра и приятелство в беда,
все така.
Връщаш се пак при мен сега,
но за какво ни е сега
на нас любовта?
Няма да върнем онзи ден,
в пролетно слънце осветен,
за нас отлетял.
Трябва ли да ме упрекваш за това?
Вярно е за теб, че всичко съм била.
Трябваше да пазиш затова
нашата любов и верността –
тe се срещат трудно по света,
по света.
Трябваше да пазиш затова
нашата любов и верността –
те се срещат трудно по света,
по света.