През нощта ще си тръгна,
защото не ми е лесно
да усещам отново студеното и празно легло
и да чувам гласа ти като ехо.
Нов ден.
Ти няма за узнаеш.
Гледам към небето
и питам "Защо?".
Няма полза от
съжаления.
Насочвам се наникъде.
Припев:
Думи, думи от които още боли.
Думи казани твърде лесно в късните сутрини.
Думи, думи от които още боли.
Думи казани твърде лесно.
Да има нещо между нас
е само илюзия.
През нощта ще си тръгна.
Трудно ми е, но опитвам.
Искам, някак си, да изтрия от ума си
думите, в които вече не вярвам.
В мен
има трудна битка -
да не гледам в миналото
и широко да разперя ръце,
да позволя на вятъра да ме носи през нощта.
Припев:
Думи, думи, думи (х4)
Припев: (х2)