В душата ми угасва песента
и огънят на любовта изстива.
Отвя ли нощен вятър радостта?
Каква съм аз – о, мъртва или жива?
Сама до болка, докога – не знам,
но аз ще съм една и съща.
Един рефрен от двама ни презрян
витае в празната ми къща.
(×2):
Какво е нужно в краткия живот –
обида или нежна дума?
Ръката ти докосна златен плод,
откъснат го захвърли помежду ни.
Сама до болка през деня, в нощта,
душата ми – като свещица.
И не разбирам вече любовта
дали е болка, или птица.
(×3):
Какво е нужно в краткия живот –
обида или нежна дума?
Ръката ти докосна златен плод,
откъснат го захвърли помежду ни.