Боже мой, какво направих аз?
Ах, защо постъпих в този джаз?
Вижте ги до мене,
те всички са ергени,
всеки ме задиря в този час.
Пианистът влюбен е във мен,
той това ми шепне всеки ден.
Топъл и лиричен,
много симпатичен,
той за мене просто е роден.
Всеки миг и този саксофон
ме задиря с нежния си тон.
Ужким аз нехая,
а цяла съм в омая,
ала за любов не е сезон.
Може би вината
е у мен самата,
че съм си красива,
палава и жива
и наверно доста талантлива.
Вечер връщам ли се вкъщи пак,
чувам стъпки в падналия мрак.
В часовете късни
сърцето ще се пръсне,
барабанът ме преследва пак.
Сутрин още с първите лъчи
контрабасът почва да звучи,
а аз съм вече будна
от музиката чудна.
Ах, любов, любов, не ме мъчи!
Може би вината
е у мен самата,
че съм си красива,
палава и жива
и наверно доста талантлива.
Боже мой, какво направих аз?
Ах, защо постъпих в този джаз?
Палава и жива,
разбих аз колектива
и виновната съм аз.