Влюбените от София [Vlyubenite ot Sofiya] lyrics

Когато дойде есента,

моят хубав град в багри безброй блести

и падат хиляди листа,

нежен вятър трепти.

И влюбени минават навън

в есенния сън.

На фона златното кубе

късни птици изпраща в далечен път.

Те са с обжарени криле,

с вик прощален летят.

Ти, моя София, в есента,

тъй щастлива с любовта.

Остава само любовта

в златна София там, на един площад,

и скита в улиците тя

в тебе, приказен град.

(×3):

Ти, моя София, в есента,

тъй щастлива с любовта.