Когато дойде есента,
моят хубав град в багри безброй блести
и падат хиляди листа,
нежен вятър трепти.
И влюбени минават навън
в есенния сън.
На фона златното кубе
късни птици изпраща в далечен път.
Те са с обжарени криле,
с вик прощален летят.
Ти, моя София, в есента,
тъй щастлива с любовта.
Остава само любовта
в златна София там, на един площад,
и скита в улиците тя
в тебе, приказен град.
(×3):
Ти, моя София, в есента,
тъй щастлива с любовта.