Знам за край, където лозата се златее
и пътникът няма представа,
че течението на реката се влива
в душата вечер там.
Знам за край, където влакът свири,
а времето не те гони.
Вече знам защо ми липсва,
когато лъките заухаят.
Аз знам, че някой ден ще си направя
малък боров сал
и течението само̀ ще ме върне обратно
от планините в равнините.
Накъде – кой ли знае,
накъде – кой ли знае,
обратно у дома, обратно у дома.
Там, където реката пее
своята песен сред черниците
и когато вечер се стъмва,
сълзата си ще избърша.
Аз знам, че някой ден ще си направя
малък боров сал
и течението само̀ ще ме върне обратно
от планините в равнините.
Накъде – кой ли знае,
накъде – кой ли знае,
обратно у дома, обратно у дома.
Аз знам, че някой ден ще си направя
малък боров сал
и течението само̀ ще ме върне обратно
от планините в равнините.
Накъде – кой ли знае,
накъде – кой ли знае,
обратно вкъщи, обратно вкъщи.
Знам за край, където лозата се златее
и пътникът няма представа,
че течението на реката се влива
в душата вечер там.