Vlaštovčí hnízdo [Bulgarian translation]

Над морето по тежък път –

там, дето вълните се разбиват,

над морето, сред скалите вървят

заедно пътници бродещи.

Първият имал силни рамене,

другият пък – добро сърце.

Внезапно, от морето родена,

изненадала ги буря.

„Ела с мене, братко в беда,

път познат води тука.

Не ни остава много до целта –

само една скална арка.“

Няколко бели стени – там нависоко

имало лястовиче гнездо.

„Ела, преди бурята да утихне,

скривалището ще ни опази.“

Тази история я знаеше дядо ми.

А щом ги налегнал сън,

сякаш със замах на пръчица

светлината на факлите портите позлатила

и музика зазвучала.

Първият пил и пирувал,

другият пък безспир танцувал

с една девойка, която подсушила

умореното му чело с кърпата си.

„Сбогом, девойко, аз скитник съм,

повече не мога да остана.“

Девойката обаче, красива като сън,

с ръка му запушила устата.

„Вземи кърпата ми със себе си

в залог за из дългия път.“

Омаян, пътникът кърпата скрил

в своята пазва.

Тази история я знаеше дядо ми.

Изведнъж като повей с крило

през прозорците се прокраднало утрото.

Изчезнал като размах на крила

блясъкът на нощните признания.

В пустия крепостен двор

новият ден разплашил сенките.

Със слънцето щом се денят разгорил,

пътниците събудил.

„Чуден сън, братко, сънувах –

пих и ядох до сутринта.

Хайде, братко, да тръгваме по-скоро,

чака ни дълъг път.“

Другият пътник обаче не чувал –

в пазвата си кърпата криел

и нейде нависоко над него

закръжили лястовички.

Тази история я знаеше дядо ми.