Да те почерпя нещо, в очите твои пише.
Не ме разбирай грешно, държи ме
от предишeн.
От чувствата менте, боли ме сърцето.
Да черпиш ли ме, какво пия ето!
В мене гордостта си мълча,
а трябваше да викам!
Вижте го жени,
хубав е нали!
Направен да съсипва!
Трябваше да те раня, ей така,
да не ме забравиш никога,
точно както аз теб сега, не мога да забравя.
Прощавала съм всичко, пред хора да ме сриваш. На празници да плача и с гръб да ми заспиваш. Прощавала съм ти всичко, за Бога! Но да простя едно само, не мога. Но да простя само едно, не мога!